Физиотерапията е ключова част от лечението и възстановяването при широк спектър от състояния – от остри травми до хронични заболявания. За мнозина обаче този вид терапия остава обвит в неизвестност. Какво всъщност представлява физиотерапията? Болезнена ли е? Как да подходим правилно към курса на лечение?
За да дадем отговор на всички тези въпроси, подготвихме поредица от статии, в които д-р Айча Заралиева, д.м. – лекар по физиотерапия и част от екипа на „Медичи София“ – разяснява ключови аспекти, разбулва митове и разбива легенди, свързани с физиотерапията.
Какво трябва да знаем, ако ни предстои курс физиотерапия?
По време на прегледа лекарят ще Ви обясни повече за процедурите – защо е избрал конкретните от тях, какви резултати очаква и какво ще усещате. Апаратната физиотерапия не причинява болка, някои от процедурите изобщо не се усещат, някои водят до незначително затопляне, някои до по-осезаемо затопляне, при някои се провокират сетивни усещания – мравучкане, боцкане, вибрация в дълбочина. Интензивността на усещанията не е директно свързана с ефекта на терапията. Лекарят ще ви обясни всички тези детайли по време на прегледа, а рехабилитаторът ще бъде напълно запознат с тях.
Важно е да сте хапнали преди физиотерапия, тъй като процедурите понякога разширяват кръвоносните съдове и могат да доведат до леко прилошаване.
Трябва ли да съм в болничен, за да провеждам физиотерапия?
Не е задължително. Физиотерапията може да се провежда амбулаторно и да бъде съвместима с работния ден, тъй като процедурите обикновено траят между 15 минути и 1 час. Добре е да намерите лечебно заведение, което е близо до дома или работното Ви място.
В някои по-сложни случаи обаче лечението може да изисква по-продължителен престой, при което е препоръчително да бъдете в отпуск по болест. Физиотерапията може да бъде част от цялостното рехабилитационно лечение на болния, в тези случаи е редно то да се извършва в болнични условия – в отделение или клиника по физиотерапия и рехабилитация, в специализирана болница по рехабилитация, като в това понятие влизат и т.нар. санаториуми. Решението за това се взема от лекаря по време на прегледа.
След започване на процедурите болката ми се засили. Това нормално ли е?
Да, това е възможно. Често след 2-3 процедури има временно засилване на болката, известно като „лечебна криза“. Обикновено то отшумява след 5-6 процедури. Ако болката обаче стане твърде силна и постоянна, веднага уведомете терапевта си.
Цяла седмица правя процедури и нямам никакъв ефект. Има ли смисъл да продължавам лечението?
В редки случаи, особено при хронични състояния, физиотерапията може да не даде бърз ефект. Лекарят ще прецени дали да продължите, да промени подхода или да Ви насочи за допълнителни изследвания. В случай че няма промяна или има влошаване на оплакванията Ви, задължително се консултирайте със своя терапевт. Понякога ефектът от процедурите се усеща в края на курса или дори след приключването му.
Едно и също ли са кинезитерапевт, физиотерапевт, рехабилитатор и ерготерапевт?
Не, това са различни специалисти, които работят заедно, в екип.
- Ерготерапевт: Работи в специализирани структури, които осигуряват комплексна услуга за възстановяване и рехабилитация на пациенти с тежки вродени и/или придобити състояния. Помага на хора с тежки заболявания да адаптират ежедневието си, като прави промени в тяхната среда.
- Лекар по физиотерапия (или физикална и рехабилитационна медицина – ФРМ): Назначава процедурите и следи лечението. Спрямо ежедневния език – физиотерапевт.
- Рехабилитатор: Провежда процедурите според предписанията на лекаря по физиотерапия. Той е специалистът, с когото физиотерапевтите работят най-често.
- Кинезитерапевт: Основно работи за възстановяване на здрави, трениращи хора, но също така може да работи и в екип с лекар, специалист по ФМР, като изпълнява същите функции като рехабилитатора.
Учебните програми на рехабилитаторите, ерготерапевтите и кинезитерапевтите са много сходни, поради което се приемат за взаимозаменяеми специалисти. Въпреки това не трябва да забравяме, че те имат съответното профилиране.
Кинезитерапия и физиотерапия едно и също нещо ли са?
Краткият отговор е “не съвсем”. Нека вникнем в дълбочина:
Кинезитерапията включва лечение чрез движение.
Кинезитерапията е сборно понятие за методи на лечение чрез движение – което пациентът извършва сам, с помощ от терапевта си, с уреди или на специални машини (подобни на уредите във фитнеса). Тя включва и манипулации чрез движение, които терапевтът извършва на отделни части на тялото на пациента. Масажите също се включват в този вид лечение.
Физиотерапията използва природни и преформирани фактори – като вода, кал, ултразвук, магнит, инфрачервени лампи и ток – част от тези фактори се извършват от машини.
В заключение: кинезитерапията е вид физиотерапия. Поради това е абсолютно незаменима част от цялостното лечение на пациентите ни.
Физиотерапията (и нейните разновидности като кинезитерапия) е незаменим инструмент за възстановяване и устойчиво лечение. Тя изисква индивидуален подход, яснота относно процедурите и редовна комуникация с лекаря и рехабилитатора. Независимо дали се сблъсквате с временен дискомфорт, или с липса на резултати в началото на курса, важно е да се доверите на специалистите, да задавате въпроси и да следвате препоръките им за оптималното си възстановяване.
Надяваме се, че тази статия отговори на най-важните Ви въпроси и Ви помогна да се почувствате по-уверени относно предстоящата терапия.
Очаквайте следващата част от поредицата, в която ще разгледаме по-подробно връзката между физиотерапията и специфични заболявания и състояния.
____________________________________________________________________________________
За д-р Айча Заралиева, д.м.:
Д-р Айча Заралиева, д.м., завършва медицина през 2011 г. в Медицински университет – София. От 2012 г. тя работи във водещата Клиника по физикална и рехабилитационна медицина към ВМА – София, под ръководството на акад. проф. д-р Тройчо Троев. През 2016 г. придобива специалност „Физикална и рехабилитационна медицина“, а през 2022 г. защитава успешно дисертационен труд на тема „Сравнителен анализ между магнитотерапия и ултрафонофореза спрямо плацебо и профилактични указания при синдрома на карпалния канал“.
Отделно от научните си изследвания д-р Заралиева е асистент в Югозападния университет и управител на Медицински център „СпортМед“. Нейните професионални интереси включват спортен травматизъм, ревматологични заболявания, периферна нервна система и заболявания на опорно-двигателния апарат.
Член е на Българския лекарски съюз и редица професионални организации. С богатия си опит и научна дейност д-р Заралиева продължава да допринася за развитието на физикалната медицина в България.Запазете час при д-р Заралиева тук.
