Всяка година през месец май отбелязваме Международния ден на щитовидната жлеза. Въпреки неголемите си размери, тази жлеза изпълнява множество жизненоважни функции в целия организъм. Именно поради тази причина, този ден е посветен на повишаване на информираността ни за ролята на щитовидните хормони, както и за проявите на щитовидно страдание. Разговаряхме по темата с д-р Полина Ценкова, ендокринолог в “Медичи София.”
Кратко въведение за щитовидната жлеза
От клиничната ми практика се уверих, че хората са много по-възприемчиви и предпочитат да водят диалог на достъпен, лесен за разбиране език, лишен от сложни медицински термини.
Щитовидната жлеза е малък орган, разположен в предната част на шията, пред трахеята. Нейната функция е да произведе достатъчно за организма количество тиреоидни хормони – тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3). Те от своя страна попадат в кръвообращението и по този начин достигат до крайните органи (сърце, главен мозък, мускули, мастна тъкан, кости, черен дроб и др.), където повлияват органната функция.
По този начин щитовидната жлеза се превръща в основен двигател на метаболизма, регулиращ процеси като топлообмен и енергоразход, сърдечно-съдова дейност, растеж, развитие и правилно функциониране на нервната система. Важно е да се отбележи ролята на щитовидните хормони върху половата функция.
Щитовидната жлеза сама по себе си е под строг контрол на централната нервна система – когато организмът има нужда от повече или по-малко щитовидни хормони, този сигнал се разпознава от малка жлеза в главния мозък, наречена хипофиза. Една от нейните функции е да произведе ТСХ (тиреоид стимулиращ хормон) в съответствие с нуждите на организма, като ТСХ отива до щитовидната жлеза и “нарежда” колко Т4 и Т3 да произведе, за да се поддържа този строг баланс на метаболитните процеси.
Какви са симптомите на заболяване на щитовидната жлеза?
Най-общо казано, заболяванията на щитовидната жлеза засягат нейната структура или функция (хормонална продукция), или и двете. Клинични прояви може да се наблюдават, когато има недостиг на хормони – хипотиреоидизъм, или когато има прекалено голямо количество от хормоните в кръвообращението – хипертиреоидизъм.
Хипотиреоидизмът най-често се проявява с оплаквания от:
- хронична умора
- наддаване на телесното тегло
- непоносимост към студ
- суха и лющеща се кожа
- нарушена концентрация и прекомерна сънливост
- затруднена мисловна дейност
- понякога отоци по лицето и крайниците
Хипертиреоидизмът от своя страна включва симптоми като:
- сърцебиене
- повишено потене и непоносимост към топло
- раздразнителност и нервно напрежение
- безсъние
- немотивирана загуба на тегло
И двете състояния могат да бъдат причина за нарушения в менструалния цикъл и понижена плодовитост.
Оплаквания може да се появят и при нормални нива на тиреоидни хормони, но когато е засегната структурата на жлезата – например видима или напипваща се формация в областта на шията при наличие на възел или киста на щитовидната жлеза. При наличие на големи или множество възли може да се появи затруднено преглъщане със или без болка, промяна в говора.
Болка в тази област може да бъде симптом и на възпаление на жлезата, особено ако е в комбинация с повишена телесна температура и симптоми на хипертиреоидизъм. Това състояние се нарича подостър тиреоидит и при някои хора се появява след прекарана вирусна инфекция, най-често респираторни сезонни вируси.
От какви заболявания страда най-често щитовидната жлеза?
Най-често срещаното състояние е наличието на възли в щитовидната жлеза. Тези възли в над 90% от случаите представляват доброкачествени образувания, които не повлияват функцията на жлезата. Поради напредването на технологическите възможности най-често се установяват при ехографско изследване – случайно или при целенасочена оценка на структурата на щитовидната жлеза. В клиничната практика тези възли се проследяват периодично ехографски.
В по-малкия процент от случаите някои възли могат да бъдат злокачествени или пък да произвеждат самостоятелно свръхголямо количество тиреоидни хормони – това са т.нар. токсични аденоми. В тези случаи лечението е най-често оперативно.
Щитовидната жлеза може да бъде засегната и от автоимунно заболяване, каквито са тиреоидитът на Хашимото и Базедовата болест. Тиреоидитът на Хашимото е следващото по честота заболяване, по-често се среща при жените и може да протече както безсимптомно, така и с прояви на хипофункция (по-често) или хиперфункция. Той е известен като големия имитатор, тъй като често симптомите са неспецифични и могат да се обвържат с множество други състояния, преди да се постави правилна диагноза.
Кога и как да се изследва щитовидната жлеза?
Изследване на тиреоидната функция се препоръчва след преглед при ендокринолог – за избягване на свръхдиагностика. Наложително е при:
- наличието на симптоми на хипо- или хипертиреоидизъм
- генетична предразположеност и фамилна анамнеза за щитовидни заболявания
- наличие на формация или болка в шийната област
- оплакване от затруднено преглъщане или промяна в гласа
Стандартно оценката на здравето на щитовидната жлеза включва:
- Изследване на хормони – ТСХ, свободен Т4, свободен Т3
- Антитела – анти ТРО и ТАТ (при съмнение за Базедова болест и TRAb)
- Ехографско изследване – дава допълнителна информация на ендокринолога за типа на заболяването – наличие на белези на автоимунно засягане или възпаление, брой и размери на възлите, както и възможни признаци за злокачественост
Лечими ли са заболяванията на щитовидната жлеза?
В зависимост от типа на установеното заболяване на щитовидната жлеза може да се пристъпи към включване на медикаментозно лечение (при хипо- или хипертиреоидизъм) или да се наложи оперативно лечение в случаите на злокачественост или при наличието на доброкачествени, но големи по размер възли.
Преценката е строго индивидуална спрямо конкретния случай. Най-често в практиката се налага периодично хормонално и ехографско проследяване при ендокринолог.
Грижата за щитовидната жлеза е инвестиция в цялостното ви здраве. При наличие на симптоми или фамилна обремененост, не се колебайте да потърсите консултация със специалист ендокринолог. Запазете час при д-р Цанкова – тук.
За д-р Полина Ценкова
Д-р Полина Ценкова е специалист ендокринолог с отлична академична подготовка и богат клиничен опит. Завършва с отличие Медицински университет – София през 2018 година и придобива специалност „Ендокринология и болести на обмяната” през 2024 година след специализация в престижната УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев”. В периода 2019–2021 година участва в Националната научна програма „Млади учени и постдокторанти”, където изследва поликистозния овариален синдром и съпътстващите метаболитни нарушения при жени с наднормено тегло. Автор е на публикации в национални и международни академични издания и редовен участник в научни форуми. Към момента работи към отделението по ендокринология на МБАЛ “Св. София”.
Области на експертиза:
- Заболявания на щитовидната жлеза
- Метаболитни нарушения и затлъстяване
- Поликистозен овариален синдром
- Хормонални дисбаланси и инфертилитет
- Захарен диабет и преддиабетни състояния
